Има едно усещане, което все повече хора споделят – че светът е станал твърде шумен. Още преди първото кафе сутрин телефонът вече е пълен с новини, скандали и сензации. Потокът е непрекъснат и вниманието ни постоянно е атакувано. Именно от това усещане тръгва новата песен „Не, не искам да зная“ на Toto H (Йонислав Йотов). Песента не е просто музикален релийз. Тя е реакция на начина, по който днес се консумира информация – през социални мрежи, новинарски сайтове и постоянен поток от сензации.
„Отваряш телефона сутрин и още преди кафето вече си залят с новини, скандали и трагедии. В един момент този шум започва да живее в главата ти.“
Клипът към песента визуализира точно това усещане. В него Тото е заобиколен от десетки екрани, по които се въртят новини, социални мрежи и сензационни заглавия. В един момент той буквално влиза вътре в този поток – сякаш попада в самия алгоритъм, а около него започват да летят новини и сензации.
Тази идея превръща клипа в нещо повече от обикновено музикално видео. Той показва как изглежда информационният поток, когато човек се окаже в центъра му.
В текста на песента има и директни редове като:
„Евродепутат става този, дето не става.“
Типично за рапа, наблюдението е казано без заобикалки. Тото използва музиката като място, където може да говори директно за неща, които много хора усещат.
„Всеки ден някой се опитва да ти вземе вниманието – медии, политици, сензации. В един момент трябва да кажеш: стоп.“
В основата на песента стои един прост въпрос – какво допускаме до себе си и колко от този информационен поток всъщност ни е нужен.
„Имаме повече информация от всякога, но не съм сигурен, че сме по-мъдри. Понякога просто сме претоварени.“
През годините Тото H често използва музиката си, за да говори за неща, които много хора усещат, но рядко се казват директно. С „Не, не искам да зная“ той отново поставя тема, която засяга почти всеки – как живеем в свят, в който вниманието ни постоянно е атакувано от новини, сензации и социални мрежи.
Песента не се опитва да даде готови отговори. Тя просто задава въпрос, който все повече хора започват да си задават:
трябва ли наистина да знаем всичко, което минава през новинарския поток?
