145 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски

145 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски
18 Февруари 2018

В цялата страна се почита 145-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Преди 145 години си отива един от най-смелите герои на България, оставил светла диря в народната памет. Да преклоним глава и да си спомним за Левски, живота му, преминал с мисъл за Родината и нейното освобождение, и делата му. В негова памет са организирани възпоменателни церемонии в цяла България.

Обесването на Апостола от османците се случва на 6 февруари 1873 г., време, в което е бил в сила и се е датирало по Юлианския календар. През 1916 г. в България е въведен Григорианският календар. Така датата 6 февруари по стар стил се трансформира в 18 февруари 1873 г. по Григорианския календар.

Музеите в Ловеч и Къкрина, както и паметникът на Апостола, са сред най-посещаваните обекти. Те са и център на събитията, посветени на годишнините от гибелта и рождението на героя на българската свобода. Днес за величавото ни минало разказват експозициите на музеите "Къкринско ханче" и "Васил Левски" в Ловеч. Къкринското ханче остава в историята като мястото, където Васил Левски е заловен сутринта на 27 декември 1872 г.

В Музея "Васил Левски" в Ловеч се съхранява най-богатата в страната колекция от лични вещи на Левски. Сред най-ценните предмети са неговата сабя, кама, малка печатница, фалшиви турски печати, квитанции, както и оригинален негов портрет от 1870 г. Музеят е открит е на 19 февруари 1954 г. Известни са 150 паметника на Апостола, от които 131 са в България и 19 в чужбина.

Името на Васил Левски ще остане завинаги като символ на безсмъртие и пример за родолюбие в сърцата на българския народ. Мечтата му? Чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.

Припомняме част от заветите на Апостола:

"Байовци,
Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни.

Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение.Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана.

Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - аз неведнъж съм ви казвал: " Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби". Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме."

Прочетете още